Насоки за превенция

Бъдете много конкретни за престъпността: от „защо“ до „как“

Тероризмът и организираната престъпност са сложни латентни явления, които проникват във всички общества по различни начини и в различни степени, под формата на постоянни и непрестанно променящи се заплахи. Нито едно общество не е освободено, както и никое общество не е застраховано срещу престъпните явления в широкия смисъл на понятието.

Основната трудност в съвременните политики за превенция е да се разбере кои модели на политика и практика са ефективни, устойчиви и измерими по отношение на различните явления на възникващия тероризъм и организираната престъпност.

Отправната точка на „Куба“ е, че в действителност зад тези термини „тероризъм“ и „организирана престъпност“ се крият безброй престъпления, често много различни едно от друго.

НЕ ТЕРОРИСТИЧНИ АТАКИ: На 1 октомври 2017 г. Стивън Падок, страстен комарджия, убил 58 души в Лас Вегас и ранил още 546 с няколко автоматични оръжия, насочине по концерт от прозорците на съседен хотел. Когато полицията се намесила, той се самоубил. 64-годишният Падок е изстрелял 1100 изстрела и е имал още 4000 резервни, както и 23 различни оръжия. Мотивите за постъпката му не са ясни. Неговото деяние не се счита за случай на тероризъм, тъй като в 90% от случаите са наблюдавани около 400 смъртни случая годишно убити при атаки с автоматични оръжие в САЩ.[1]

ТЕРОРИСТИЧНИ АТАКИ Клането на 49 души и раняването на други 58, извършени от Омар Матейн, 49-годишен охранител в нощен клуб в Орландо през юни 2016 г., се счита за терористичен акт; отново престъплението е извършено с щурмова пушка и пистолет. Атаката, която започва като инцидент с активна стрелба, премина в инцидент с барикадирал се заподозрян със заложници и завърши като втората най-смъртоносна терористична атака в Съединените щати от 11 септември 2001г насам. Също така Матейн загива, след като е убит от полицията след нападението. Мейтън не е бил в официален списък за наблюдение на терористи и е могъл законно да притежава държавен лиценз за огнестрелно оръжие, според архивите във Флорида, защото от 2007г. е работил като въоръжен служител по сигурността във фирмата „G4S“. Мейтън е мюсюлманин, въпреки че не е практикуващ.

От този сравнителен пример разбираме как дефинирането на тези явления има силен идеологически компонент, който води в безкрайни дискусии винаги, когато се опитваме да дадем определение.

Дискусията за това какво е „терорист“ или „мафия“ или, още по-лошо, „радикален“, „екстремистки“ със сигурност е полезна за определяне на целите на престъпленията и следователно за определяне на съответната правна рамка. Но в много случаи подобни дискусии са стерилни, ако не и контрапродуктивни, в сравнение със способността да се предвиждат бъдещи събития, което е целта на превенцията.

По подобен начин възприемането на антимафиотски модели в случаи на нормално престъпление, както се случи със случая с „Mafia Capitale“ в Рим през 2017г., може да доведе до сериозни съдебни поражения, които заплашват да подкопаят доверието в съдебната система и да застрашат сложни разследвания.

Друга полезна категория като алтернатива на тероризма, например, може да бъде тази на „масовите стрелби“. Ако анализираме случаи като атентатите на Бостънския маратон през 2013 г., атентатите в Париж и в Сан Бернардино, Калифорния през 2015 г. и в Брюксел, Белгия през 2016 г.; масови стрелби в Нютаун, Кънектикът през 2012 г. и Чарлстън, Южна Каролина през 2016 г.; и терористичните атаки в началото на лятото на 2017 г. в Манчестър и Лондон, Англия, където различни лица и групи, мотивирани от различни идеологически, политически или индивидуални фактори, представляват нарастваща заплаха за сигурността на нашата държава и тази на другите държави.[2].

Изборът на категория „масови стрелби“ вместо тероризъм, да продължи с този пример (или организирания трафик на наркотици вместо по-общото понятие организирана престъпност) означава преместване на фокуса от мотиви към методи, от „защо“ към „как“.

Следователно „Моделът куб“ не се съсредоточава върху различни явления, дори ако очевидно да е каталогизиран (или да не е каталогизиран) под общите макро-етикети на тероризма и организираната престъпност, а върху модели, които обединяват действия, подобни в своето изпълнение, в своята феноменология.

Престъпленията, изброени под тези макрокатегории – тероризъм или мафия, са от многообразен характер, както става ясно от новата европейска директива за тероризма[3], предлагайки ни един от най-пълните списъци на тези видове престъпления:

(a) посегателства върху човешкия живот, които могат да предизвикат смърт;

(б) посегателства върху физическата неприкосновеност на дадено лице;

(в) отвличане или вземане на заложници;

(г) причиняване на съществени разрушения на правителствени или обществени обекти, транспортни системи, инфраструктура, включително информационни системи, неподвижни платформи на континенталния шелф, обществени места или частна собственост, които могат да застрашат човешки живот или да причинят значителни икономически вреди;

(д) отвличане на самолети, кораби или други средства за обществен транспорт или превоз на стоки;

(е) производство, притежаване, придобиване, превоз, доставяне или използване на взривни вещества или огнестрелни оръжия, включително химични, биологични, радиологични или ядрени оръжия, както и изследвания и разработване на химични, биологични, радиологични или ядрени оръжия;

(ж) замърсяване с опасни вещества, предизвикване на пожари, наводнения или експлозии, които застрашават човешкия живот;

(з) смущения или прекъсване на снабдяването с вода, електроенергия или други основни природни ресурси, вследствие от които може да възникне опасност за живота на хората;

(и) незаконна намеса в система … ;

(й) заплаха за извършване на някое от деянията, изброени в букви (а)—(и).

2. Целите по смисъла на параграф 1 са:

(a) сериозно сплашване на населението;

(б) неправомерно принуждаване на правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на някакво действие;

(в) сериозно дестабилизиране или разрушаване на основните политически, конституционни, икономически или социални структури на дадена държава или международна организация.

За организираната престъпност подходящ списък е този, определен от нарушенията, установени в съответствие с членове 5, 6, 8 и 23 от Конвенцията от Палермо. За съжаление всички тези списъците с институционален характер и със силен законодателен аспект не са пълни; те са само отчасти полезни за целите на нашия анализ, насочен към превенция, който е съсредоточен върху това как престъпленията са извършени с цел каталогизиране и сравняване. Затова трябва да се навлезем малко по-дълбоко в конкретни аспекти, за да идентифицираме целеви решения.
Роберта Бели и Джошуа Фрайлих пишат: „това, което има значение за закона, може да е без значение за целите на превенцията“ . Всъщност, за целенасочена и реформирана ситуационна превенция, която е точно една от целите на „Модела куб“, ние не виждаме ключови аспекти на общ modus operandi в тези престъпления.

На 22 март 2017 г. Халид Масуд извършва автомобилна атака в Уестминстър, при което убива четирима души и ранява 50 други. Когато колата му се сблъсква със защитните бариери на Уестминстърския дворец, Масуд се измъква и намушква до смърт невъоръжен полицай от Ню Палас.

От 7 до 9 януари 2015 г. общо17 души са убити при нападения срещу сатиричното списание „Шарли Ебдо“, магазин за кашернихранителни стоки и парижкото предградие Монруж. Трима заподозрени за атентатите са убити от полицията в отделен списък. Те са използвали щурмови пушки и самоделни експлозиви.

Тези примери, избрани сред за съжаление множеството налични, показват как за „Куба“ традиционните или съдебните категории са твърде широки. Те включват твърде много различни видове престъпления, като всички те трябва да бъдат анализирани отделно според техния начин на действие. Тези престъпления са извършени по различни причини, в различни среди, от различни нарушители, с различна степен на организация, знания, умения и оръжия, както се вижда от горните примери.

Досега престъпността е класифицирана по отношение на реакциите на тероризма или организираната престъпност и защо извършителите са извършили своите престъпления. За разлика от тези общи методики, нашият подход търси да разбере как престъпленията са извършени успешно. Например „тероризмът“ може да включва подробна категоризация, далеч надхвърляща „масовите стрелби“ или „терористични актове“, като напр.:

Всеки от тези случаи може да бъде допълнително сегментиран в под явления, за да се установят различни режими на работа и паралелни сценарии. Това е много важна предварителна дейност за установяване на базирани на доказателства и сравнителни превантивни операции.

УРОК 1 ОТ НАРЪЧНИКА:
Преходът от ЗАЩО към КАК отваря безпрецедентни превантивни перспективи пред политиките за сигурност. Нека разгледаме отново предложения пример: задействането на стратегия за намаляване на оръжията в обращение може да се счита за валидна мярка за намаляване на вредата в някои от споменатите случаи, например в САЩ, където оръжията са свободно достъпни и винаги са използвани при масови стрелби (или терористични актове). Това обаче не би било много полезно в случай на нападения с ножове или превозни средства, като автомобили, самолети или други двойни средства – например самоделни взривни вещества, които в действителност са най-често срещаните в Европа, където контролът върху оръжията е строг и следователно мерките за превенция са дали ефект, който SCP определя като „изместване“. Следователно в тези европейски случаи мерките за намаляване на вредите трябва да бъдат структурирани по различен начин. Модалностите на престъпните деяния са от съществено значение за определяне на превантивните стратегии.
В допълнение към целта на превантивния отговор, анализът на modus operandi също е стратегически. Както може да се разбере от обобщените случаи, видът на използваните оръжия например е много важен, тъй като предполага специфична логистика и е тясно свързан с избора на цели и възможностите на мотивираните извършители.

Център за проблемно ориентирани полицейски дейности POP

Центърът за проблемно ориентирани полицейски дейности има за цел да разшири концепцията и практиката на проблемно ориентираната полиция в отворените и демократични общества. Той осъществява това, като прави лесно достъпна информацията за начините, по които полицията може по-ефективно да се справи с конкретни престъпления и безредици. Създаден през 2003 г., уебсайтът на Центъра POP предоставя на своите потребители иновативен опит в обучението, ръководства за учебни програми, учебни помагала, инструменти за анализ на проблеми и огромен набор от информация. След публикуването на първото Ръководство POP през 2001 г. над 900 000 копия от ръководствата POP и други публикации на Центъра POP са разпространени на лица и агенции по целия свят от Службата за полицейски услуги, ориентирани към общността (COPS Office) при Министерството на правосъдието в САЩ. Материалите на Центъра POP се използват широко също в курсове за полицейско обучение и колежи. Сред многото текущи постижения на Центъра POP „Ръководствата за специфичните за полицията проблеми“ обобщават знанията за това как полицията може да намали вредите, причинени от специфични проблеми с престъпността и безредиците. Всяко ръководство се базира на задълбочен преглед на изследователската литература и докладваната полицейска практика, като всяко ръководство е анонимно прегледано от редови полицейски служител, ръководител на полицията и изследовател преди публикуването. Процесът на преглед се управлява независимо от Службата на COPS, която изисква прегледите.

[1]  The detailed reconstruction of the Las Vegas attack by the police is available in https://www.scribd.com/document/369538275/1-October-FIT-Report-01-18-2018-Footnoted retrieved on 21/01/2018

[2] Important analysis on these cases, from an SCP perspective, are to be found in Frank Straub, Jack Cambria, Jane Castor, Ben Gorban, Brett Meade, David Waltemeyer, and Jennifer Zeunik, Rescue, Response and Resilience, A critical incident review of the Orlando public safety response to the attack on the Pulse nightclub, Critical Response Initiative, Washington, DC: Office of Community Oriented Policing Services, 2017; Edward F. Davis III, Alejandro A. Alves, and David Alan Sklansky, Social Media and Police Leadership: Lessons from Boston, New Perspectives in Policing Bulletin (Washington, DC: National Institute of Justice, 2014), https://www.ncjrs.gov/pdffiles1/nij/244760.pdf; After Action Report for the Response to the 2013 Boston Marathon Bombings (Boston: Massachusetts State Police, 2014), http://www.mass.gov/eopss/docs/mema/afteraction-report-for-the-response-to-the-2013-boston-marathon-bombings.pdf. ¹⁸ Global Terrorism Database, “Incident Summary: 11/13/2015,” National Consortium for the Study of Terrorism and Responses to Terrorism, accessed June 3, 2017, http://www.start.umd.edu/gtd/search/IncidentSummary.aspx?gtdid=201511130008. ¹⁹ Rick Braziel et al., Bringing Calm to Chaos: A Critical Incident Review of the San Bernardino Public Safety Response to the December 2, 2015, Terrorist Shooting Incident at the Inland Regional Center, Critical Response Initiative (Washington, DC: Office of Community Oriented Policing Services, 2016), https://ric-zaiinc.com/ric.php?page=detail&id=COPS-W0808; Frank Straub, Jennifer Zeunik, and Ben Gorban, “Lessons Learned from the Police Response to the San Bernardino and Orlando Terrorist Attacks,” CTC Sentinel 10, no. 5 (May 2017), https://www.ctc.usma.edu/v2/wp-content/uploads/2017/05/CTC-Sentinel_Vol10Iss515.pdf. ²⁰ Pieter Van Ostaeyen, “Belgian Radical Networks and the Road to the Brussels Attacks,” CTC Sentinel 9, no. 6 (June 2016), https://ctc.usma.edu/v2/wp-content/uploads/2016/06/CTC-SENTINEL_Vol9Iss613.pdf. ²¹ Greg Myre, “Manchester Bombing Is Europe’s 13th Terrorist Attack Since 2015,” NPR, May 23, 2017, http://www.npr.org/sections/parallels/2017/05/23/529645904/manchester-bombing-is-europes-12th-terroristattack-since-2015.

[3] DIRECTIVE (EU) 2017/541 OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL of 15 March 2017 on combating terrorism and replacing Council Framework Decision 2002/475/JHA and amending  Council Decision 2005/671/JHA

[4] R.Belli and J.D.Freilich, Situational Crime Prevention and non-violent terrorism: A ‘soft’ approach against ideologically motivated tax refusal, in J.D. Freilich and G.R. Newman, Reducing Terrorism, op. cit., pg.183

[5] The updated list of the Guides Is available in http://www.popcenter.org/problems/