Насоки за превенция

Ние нарушаваме закона на рамката: ликвидни собственици, заинтересовани страни и практикуващи от първа линия

Инструментариумът на „куба“ напълно променя принципа „Закон на рамката“, според който някой може да разбере картина само ако я гледа отвън. Вместо това ние се опитваме да разберем картината, като оставаме вътре в ситуациите, като ги наблюдаваме отвътре и постоянно променяме точката на наблюдение отвътре.
В настоящите теории за превенция заинтересованите страни, практикуващите от първа линия и осъществяващите превантивни действия се разглеждат като статични ролеви играчи и в някои случаи са много объркани. И обратното, първият факт, върху който „кубът“ ни помага да разсъждаваме, е, че тези роли се променят в зависимост от средата и в много случаи могат също да бъдат обърнати или изключени. Пряката последица е, че мерките за намаляване на вредите, които се прилагат в контекст „А“, могат да бъдат напълно различни от необходимите, ако в контекста „Б“ се случи съответно събитие.
Дадена престъпна тактика (например индивидуален самоубийствен атентат) може да има различно значение и да изисква напълно различни мерки за превенция и реагиране, макар и при съгласуван наративен сценарий, ако е извършена в Берлин или в Кайро, където са много различни условията на средата и съществуват реални мотивации, като практиците от първа линия и заинтересованите страни поемат много различни функции по отношение на средата.
За целите на нашия модел например, объркване на различни видове конфликти, като например събития, свързани с противодействие на бунтовете, които представляват политико-военни стратегии, с тези, свързани с антитероризма, които разглеждат тактическите явления в гражданския контекст, води до грешна превенция и контрастни стратегии, както ясно обяснява Дейвид Килкулен (D.Kilcullen 2010, 2013, 2016).

Ефектите от тези погрешни анализи могат да бъдат вредни за сигурността, както показаха последните проучвания. В случая на тероризма, Шон М. Зейглер, асоцииран политолог, и Меган Смит, количествен анализатор от корпорация RAND, показаха тясната връзка между тероризма и „войната срещу тероризма“, основан на количествен анализ, съчетаващ данни от Глобалната база данни за тероризма, от Университета в Мериленд, Uppsala с данни за граждански войни и бунтовете в 194 страни от Програмата за данни за конфликти в Упсала. Обхващайки годините от 1989 до 2014 г. позволи на изследователите да сравнят директно терористичните атаки от ранната ера след Студената война с тези от 2001 г. насам.

Последните заключения потвърждават връзката между тероризма и външната политика, което е една от много обсъжданите теми, липсваща в „Превенцията“:

“W“Докато заглавията, свързани с тероршзма, обикновено се отнасят до най-лошото, истината е много по-прозаична. Тероризмът след 11 септември е намалял – и то драматично – в страни, които не страдат от граждански войни и бунтове. По-голямата част от терористичните инциденти, случили се по време на световната война срещу терора, са свързани с въстания и граждански войни. Това беше така още преди 2001 г., но след това връзката между тероризма и бунтовническата дейност нарасна значително в ерата на войната срещу тероризма.”[1]

Преди 2001 г. страните с по-високо мюсюлманско население са изпитвали по-малко вътрешен тероризъм, докато след 11 септември в тези страни се наблюдава значително повече – както вътрешен, така и международен. Този модел е особено силен на места, наскоро засегнати от конфликти, като Ирак, Афганистан, Пакистан, Либия и Судан.

Тази констатация може да е резултат от вътрешни катаклизми в някои части на мюсюлманския свят и участието на ислямистки групи в конфликти, свързани с Арабската пролет. Ислямистките бунтове се увеличават от 2001 г. насам и увеличаването на тероризма вероятно е страничен продукт на този факт. Възможно е защитните мерки на Запада да са наложили изместване на целите. Въпреки че джихадисткият тероризъм е по-устойчив и широко разпространен през последните 15 години, както се вижда от обратите в страните с мюсюлманско мнозинство, той остава по-скоро локален, отколкото глобален.

Важно е също, че намесата на западните страни също може да допринесе за този модел на тероризъм в мюсюлманските страни. Не е изненадващо, че открихме положителна връзка между западните военни интервенции от името на правителствата, които се борят срещу гражданските войни и вътрешния тероризъм в тези страни. Моделите разкриха, че западната намеса навсякъде е свързана с двукратно до петкратно увеличение на очаквания брой на вътрешните атаки. Без съмнение интервенционните нации участват само в най-продължителните и пагубни войни – тези, които най-вероятно проявяват тероризъм на първо място, което предполага, че западните интервенции могат да бъдат симптом на тероризма в тези страни, както и възможна причина. През последното десетилетие и половина това включва многостранни бунтове в страни като Ирак, Афганистан, Сирия, Либия и Мали””[2]

По подобен начин и с познание по темата си припомняме резултатите от академичните изследвания и опит, които потвърждават тясната връзка между провалени държави, корумпирани и недействащи правителства и организирана престъпност. Такива участници завладяват територията, за да извършват престъпните си действия, в някои случаи използват терористични тактики или използват параполитически модели за постигане на целите си.

Когато анализираме престъпно събитие, ние трябва да бъдем много специфични за самото престъпление, но също така трябва да го поставим в неговия географски и териториален контекст, анализирайки неговите вариации в подобни контексти.

Това е полезно за да се разберат какви видовете превенция и реакцията при прилагането, също и по отношение на тяхното въздействие и реалната наличност на средства. Въпреки че може да се проявят като политически некоректни, не може да се отрече, че и стените на ГДР (Германия), Палестина или Ирландия са изпълнявали ефективно функциите си в своето време и контекст по отношение на основните интереси на тогавашните правителства. Обратно, такива стени, издигнати на границата между Мексико и САЩ, например, правят друго впечатление, тъй като политическите условия и ценности на свобода, многоетничност и свободно движение в САЩ имат различна стойност и носят друга тежест в сравнение с изискванията за сигурност. Следователно, просто казано, твърдите или меки средства, които трябва да бъдат възприети в превенцията, трябва да се вземат предвид във връзка с факторите и тяхната пропорционалност.

По тези теми, както ни напомня Ник Рос [3],трябва да се отклоним от идеологията и да сме много гъвкави. Ясно е например, че специфичните стратегии за защита на целите в европейските градове ще се различават съществено от тези, приложими при антитерористичните действия в страни като Сирия или Либия, тъй като нивото на приоритет на заплахата, реална или възприемана, е различно, дори и да се прибягва до една и съща терористична тактика (напр. самоубийствени атаки). Подобно, например в Йемен, Египет или Израел, днес не би било много разумно да се прилагат много ефективните модели за предотвратяване на тероризма на ирландската Гарда, поради простия факт, че (реалните или възприетите) условия на средата, социалното осигуряване и сигурността са напълно различни.

В някои страни, за да продължим с примера, проблемите от политически характер предизвикват реакции единствено насочени към сигурността или с военен характер. В други, обратно, защитният елемент не е нищо повече от компонент на много по-широко начинание за управление на конфликти. Ако това е прекалено подчертано, съществува риск от нанасяне на вреда.

“Ако правилно разбираме: (1) Тероризмът често може да бъде разбит в зародиш; (2) „Ситуационните“ мерки като втвърдяване на целта са ефективни; (3) Твърдите военни противодействия са изключително полезни, когато са точно насочени; (4) Разузнаването е цар; (5), но компромисът е император.” (Ross, 2009, стр. 241).

Как да приоритизирате отговорите, да разпределите ресурси и кои инструменти да използвате по отношение на политиките и практиките – всички тези променливи трябва да се откроят на по-общия контекст, което е основно условие на сценария за сигурност.
Следователно следните разграничения не се приемат лесно от методологична и научна гледна точка:

1. сравнението, което често се прави между терористичните тактики при сценарии на война или преход и явленията на насилие в западните страни;
2. приемането на екстремни и непропорционални стратегии, както пише Дейвид Алтейд, ограничават „нашите интелектуални и морални способности, настройват ни едни срещу други, променят поведението и нашата перспектива и ни правят уязвими за онези, които биха ни контролирали, за да промотират своите собствени програми.”

УРОК 5 ОТ НАРЪЧНИКА: Пространството за сигурност е променящо се и не статично, както при всяко състезание за контрол на материални и нематериални ресурси. Всички играчи в това пространство са оперативно съвместими и тяхната „сила“ варира в зависимост от контекста.

Подходът на SCP предвижда множествен модел на превенция, основан на способни пазители, лица от обкръжението и ръководители на места / институции. Тази класификация е успоредна на тази, която сега е на мода, базирана на термините практикуващи от първа линия (= място / ръководители на институции) и заинтересовани страни (= способни пазители, лица от обкръжението), които са по-общи.

Що се отнася до престъпните явления, етикетите организирана престъпност и тероризма обхващат множество явления, така че зад тези етикети на заинтересовани страни и практикуващи от първа линия се крие множество теми с разнообразни и в много случаи различни интереси и програми.

Идеята за „Кубът“ се основава на идеята, че критичните събития винаги се случват, защото някои от участниците не са свършили адекватно работата си в съответствие с дефиницията на социалната мисия. Както Кларк (2006) отбелязва, много проблеми възникват, защото една или повече институции не са в състояние или не желаят да предприемат превантивна стратегия или защото тези институции умишлено са наложили обстоятелство, което стимулира престъпленията или безредиците. Това създава рискови условия и други концентрации на престъпност.

Първата констатация е тривиална и лесна за разбиране: в дадена страна често срещаните проблеми със сигурността, възникващи в различен контекст, предполагат различни собственици или различна степен на собственост. Ако случай на престъпление от непълнолетни „X“ възникне в среда „А“ (например училище в Милано), той ще има различни роли и нива на отговорност по отношение на съответното престъпно деяние „Х“, възникнало в среда „Б“ (например затвор в Неапол).

Идеята, че превенцията е свързана с известността на силите за сигурност или разузнаване, е подвеждаща. Решаването на проблеми обикновено изисква активното сътрудничество на хората и институциите, които не са успели да вземат предвид условията, които водят до проблема. Тези хора прехвърлиха собствеността върху проблема от раменете си към раменете на полицията. Следователно, важна цел на всеки процес на решаване на проблеми е да ги накара да поемат собствеността и свързаната с това социална отговорност.

Но има още една по-задълбочена констатация, която заслужава да бъде спомената. Не трябва да се страхуваме да признаем, че много проблеми, свързани с организираната престъпност и тероризма в Европа, могат да възникнат от противоречията на нашите политически, социални или икономически системи. Не винаги Даеш, „старши наставник“, вербувател или мрачен международен заговор вдъхновяват терористични събития или мафиотски престъпления, противно на това, което пресата и политиката се опитват да наложат при сегашната система от убеждения.

Много проблеми възникват поради неуспех или отказ на някаква институция – бизнес, правителствена агенция, гражданско общество или друга организация – да осъществяват дейността си по начин, който предотвратява престъпността, а не да я причинява. В някои случаи дейността на някои социални агенции може дори да предизвика на събития за сигурност.

Накратко, много проблеми възникват, защото една или повече институции не са в състояние (поради липса, ресурси или невежество) или не желаят (заради печалба или идеология) да предприемат превантивна стратегия.

Това, което настоящите модели не представляват, е, че при разнообразни СРЕДИ и в рамките на различни СЪБИТИЯ, първо (1) ролите и програмите на практикуващите от първа линия и заинтересованите страни варират и се пресичат взаимно, и второ, (2) тези субекти са съставни от много подгрупи, всяка със собствени често конкуриращи се интереси и програми, при които сигурността може да се манипулира в преследването на непрозрачни цели.

Правоприлагащите органи и разузнавателните сили са органи на държавата и в някои случаи, както видяхме, правителствата, които са израз на определени държави, са един от факторите, които улесняват престъпни или терористични явления, независимо дали доброволно (тайно споразумение) или неволно.

От друга страна, Способните пазители и Лицата от обкръжението обикновено са елементи, вкоренени в гражданското общество, особено ако не са държавни служители. Техните интереси обаче не винаги съвпадат с тези на правителствата. Това не е просто въпрос на политика, на мнозинство и опозиция, радикализъм, социални движения или тероризъм. Когато например политическата власт се оказва местна плячка за мафиотски организации, които контролират как се избират политици и как се провеждат обществени поръчки, тогава гражданите или отделните групи вече не могат да споделят същите цели като утвърдения им елит, защото разходите, които трябва да понесат за поддържане на корумпирани правителства, стават неустойчиви за самите граждани. Подобни случаи има днес в подчертано диктаторските страни, където сигурността е инструмент за репресия срещу гражданите.

След това има общности от имигранти, които живеят при противоречиви правни и юридически условия, чиито интереси са в пряка противоположност с тези на държавата и гражданите на тази държава: държавите искат да намалят разходите и политическото въздействие на имиграцията, докато имигрантите не искат да се върнат във войните или безизходните ситуации, от които са избягали. Конфликтът на интереси може след това да има много форми: групи от граждани, пребиваващи в дадена държава, може би вече страдат финансово поради икономическата криза, не искат да имат имигранти, които да тежат на тяхното благосъстояние или да пречат на техните перспективи за работа.

Също така средата, където се случват тези явления, играе решаваща роля, както и функциите на практикуващите от първа линия и заинтересованите страни. Помислете за ситуациите на затворниците: само екстремна форма на добронамереност би довело до това техните интереси и тези на охраната да съвпадат.

След това имаме поразителни случаи на явления като wikileaks, които показаха как държавите действат срещу своите граждани в името на сигурността, в упражняването на власт, прикрито от наративи, свързани със сигурността. Тази тема става все по-важна през последните години и придоби пропорции, непознати за моделите на превенция преди wikileaks и появата на глобалната мрежа.

И накрая, не бива да се забравя, че в рамките на една и съща категория (напр. „сили за сигурност“) съществуват много други подкатегории, всяка със собствени роли, различна степен на разделение и йерархия и те не винаги съвпадат. Видяхме колко е важно да се поддържат отделни роли, функции и процедури на разузнаването. Но същото важи и за съдебната власт, а последната също трябва да е с ясно разграничени между следствената и съдебната функция. От друга страна, не може да се отрече, че обменът на информация в полицейските сили, магистратите и разузнавателните агенции, макар и с надлежни процесуални ограничения, е ключов към превенцията.

Това са само няколко примера сред множеството, които биха могли да бъдат цитирани, които показват как традиционните категории за превенция могат да бъдат много „по-оборотни“ от това, което се появява на повърхността и как разликите и разделенията са част от системата, която до днес има гарантирани проверки и баланси, свобода и стабилност. В същото време тези примери също демонстрират необходимостта от правилно регулирани промени в системата за превенция, като по този начин правят съответните дейности по-съвместими със сложността на явленията.

Статичността на моделите вероятно е основната грешка, повяваща се в настоящите политики за превенция. Подобни политики прилагат схеми, основани на върховенството на полицейските сили и свързаните със сигурността командни вериги спрямо всички проблеми, свързани по някакъв начин с тероризма и организираната престъпност, в хода на критични и големи събития. Разграничаването и детайлите са ключът към превенцията, докато идеологическите етикети (свързани с тероризма или престъпления в мафиотски стил) апелират към пресата, но почти никога не работят, ако се прилагат за превенция. По подобен начин общите етикети на „заинтересовани страни“ или „практикуващи от първа линия“ не ни казват много за „собствеността“ и ефективността на превантивните дейности, защото крият в себе си множество елементи, интереси и режими на работа, както и умения и отговорности.

Така че по този специфичен аспект, на „Кубът“ беше поставена задача да въведе нови категории субекти (или „сили“) като части от виртуалното пространство, свързано със сигурността, всеки с различни „тежести“ и „инструменти“ в симулационното взаимодействие. Те включват медии, политика, държави и наднационални организации, всички от които могат да играят важна роля в системата за превенция.

УРОК 6 ОТ НАРЪЧНИКА: Собствениците, заинтересованите страни и практикуващите от първа линия са оборотни в пространството за сигурност и съдържат много повече, отколкото си мислим.

---

[1]  Sean M. Zeigler and Meagan Smith, Terrorism Before and During the War on Terror: – a more dangerous world?, Sage Publications, October-December 2017, pg. 1-8, consulted on 2-1-2018 in http://journals.sagepub.com/doi/pdf/10.1177/2053168017739757 . On this topic see also Findley MG and Young JK (2012) Terrorism and civil war: A spatial and temporal approach to a conceptual problem. Perspectives on Politics 10(02): 285–305. Findley MG and Young JK (2015) Terrorism, spoiling, and the resolution of civil wars. The Journal of Politics, 77(4): 1115–1128.

[2] Sean M. Zeigler and Meagan Smith, Terrorism Before and During the War on Terror: A Look at the Numbers, in  War on the Rocks, National Security Network-University of Texas, December 2017

[3] Nick Ross, How to Lose the War on Terror: lessons of a 30 Year War in Northern Ireland, Crime Prevention Studies, Vol. 25 (2009), pg. 229-244